Blog

Човек на име Дени и началото на историята

Беше тринадесет без четири на обяд и не звучеше като особено привлекателен час.

Дени дойде пред сградата на офиса ни, почеса се и реши да почака още двадесет и пет минути в парка. Беше подранил за интервюто си и хич не бързаше да ни се представи. 

Той твърди, че е от онези съобразителни хора, които често идват по-рано от уговореното време, макар да пътува от друг „континент“ (както приятелите му се шегуват).

Малко по-късно разбрахме, че също е от тези хора, които могат да мълчат замислено, а след като се отпуснат, говорят толкова много, че започват да водят монолози сами със себе си. В добрия смисъл, де. С една дума - симпатяга - притеснителен и откровен.

Взехме и го харесахме, а той отвърна подобаващо на чувствата ни. Нищо че все още отказва да си признае защо е решил да се запознаем. Според нас си беше наумил, че иска да започне работа в Xplora. Ей така. Защото му се работи сред професионалисти.

След като го опознахме, установихме факта, че Дени си е просто Дени. Затова бързаме да ви разкажем още малко за него - в задния си двор отглежда целина, която е по-висока от него. Живее близо до блато и обича да готви. 

Когато е бил малък, преспокойно е могло да му викат Денис Белята. По едно време е искал да учи японски език и графичен дизайн. Затова пък записал икономика в НФСГ, а това се оказало и едно от най-добрите решения в живота му. Харесва мопсове и всичко артистично. Фен е на видео игрите и онлайн културата.

А в професионален план ли? Най-общо казано съществуват два типа хора. Онези, които знаят разликата между позициониране и брандиране, и онези, които нямат представа. Дени е от първите.