Това е Симона. Тя е усмивки, трапчинки и огън, заразяващи с оптимизъм… когато се е наспала.
Обича организацията, планирането и подреждането и тайничко се възхищава на хората, приветстващи хаоса. Вероятно това идва от образованието и по архитектура, но кой знае.
С щипка авантюризъм, скача в търсене на повече динамика, прескача отвъд дипломата си и намира себе си в бизнес средата. Без ясни ориентири за навигиране успява да проправи път на себе си, а по-късно и на екипа, който ръководи тогава. След известна фина настройка в дестинацията и експлориране на нови територии – открива и нас.
И докато кариерно смята, че се движи по маршрут, то чисто физически често се чувства загубена. За жалост понякога и с GPS-а нещата проскърцват. И все пак винаги стига до поставената цел с усмивка. Освен ако не е рано сутрин.
Сама си признава, че е един от онези досадни хора, които снуузват сутрешната аларма. А понякога е от тях и по 13 пъти в сутрин. Може и да има нещо общо с факта, че алармите и почват в 5 сутринта, но не е потвърдено.
Не се възприема като лудак, а по-скоро е от онези по-приземените, които преценяват риска след известен анализ. Въпреки това ни сподели нещо съвсем лудо, което е правила – а именно, че е пропътувала 3000 км на стоп из Европа.
Чудим се как въобще е намерила пътя обратно към България. Но пък се радваме, че се е навигирала към нас, защото визията ни за живот и работа съвпадат.