-
Разкажи ни малко за себе си?
Привет! Казвам се Виктория и съм на 19 години. Живея в София и Червен бряг (и във влака между двете локации), като в момента следвам “Връзки с обществеността” в Софийския университет. Обичам хората, котките и книгите, да се радвам на изкуството и да споделям красиви залези и безцелни разходки с любимите си хора.
-
Защо избра да се занимаваш с маркетинг?
Мечтаната работа беше цел, която си представях осъществена след едни 4-5 години (поне) на трупане на опит в сферите, които намирам за интересни, (а те а доста). Представях си редица главоблъсканици, пред които всеки неминуемо трябва да се изправи, когато търси себе си. Е, оказа се че когато късметът, силното желание и усърдието се сработят, нещата започват да се случват сами. Така че – не съм сигурна дали аз си избрах маркетинга, или той си избра мен.
-
С какво те спечели Xplora?
На първо място с хората, които повярваха в мен и качествата ми, когато професионалният опит отсъстваше. Рядкост и късмет е човек да попадне в такава позитивна среда и да работи в толкова подкрепящ и сплотен екип. Изключително зареждащо е!
-
Как премина стажът?
Моята стажантска програма беше по-специална, тъй като дойдох в Xplora с уговорката да остана за кратко, за да изпълня университетски ангажимент и да тествам дали дигиталният маркетинг всъщност ще ми хареса толкова, колкото очаквах. Не само, че ми хареса, но и на всички бързо стана ясно, че краят далеч няма да е скоро.
И така – докато мигна, двете седмици станаха два месеца, неусетно изминали в ежедневни готини задачи, смях и много емоции. Без съмнение прекрасен и запомнящ се период. -
Кое ти беше най-интересно?
Когато си само потребител, не отдаваш толкова внимание на това как е създадено съдържанието, което достига до теб. И колко труд, старание и процеси стоят зад него. Да разбера как детайлите правят крайния продукт може би беше най-интересната част от стажа.
-
Най-трудните ти моменти – кои бяха?
Предизвикателството за мен беше да се адаптирам към динамиката на работа, която въпреки че очаквах донякъде, ме свари неподготвена. В последствие обаче осъзнах, че именно от нея черпя мотивацията си и дните ми започнаха да стават все по-продуктивни и цветни, благодарение на това.
-
Какво те вдъхнови най-много през този период?
Едното нещо бе, когато видях за първи път идеите си реализирани и осъзнах колко готини неща се случват, когато работиш в екип.
Другото не е нещо, а е човек, а именно моята прекрасен менторка – Ивето, с която, както се казва, си “кликнахме” още от ден 1. Тя усети несигурността ми отначало и даде всичко от себе си, за да ме превърне в едно можещо, уверено и войнишки дисциплинирано свое junior протеже. Сега с гордост се наричам “нейното дете” и няма как да съм ѝ по-благодарна. (сърце) -
Сподели ни нещо, което винаги ще запомниш от нас.
Човек се учи най-добре, когато предизвиква себе си. И че няма нищо страшно в това да сгрешиш, защото всъщност така растеш по-бързо.
-
Как се чувстваш сега като официална част от екипа?
В пъти по-уверена и на мястото си. И с (не само) един ценен урок зад гърба си: Когато си смел и проактивен, нещата работят в твоя полза.
Ексклузивно съдържание за Google Analytics 4
